Александър Йорданов

...BLOGO, ERGO SUM!

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало >> Политика >> Статии >> ДА ПОМНИМ „КЪРВАВАТА КОЛЕДА“ НА 1945 ГОДИНА!

ДА ПОМНИМ „КЪРВАВАТА КОЛЕДА“ НА 1945 ГОДИНА!

stalin-dimitrovdimitrov-tito                         

  • Внимание! Извинявам се, че се налага да

  • илюстрирам този текст със снимки

  •  
  •  на масови убийци. Но го правя, защото
  •  
  •  историята трябва да се познава.     

  •  
  • 1333131951 josip-broz-titoНа 7 януари 1945 г. – Божич /Коледа/ във Вардарска Македония

  • са избити без съд и присъда 1200 българи.

  • Убийствата са извършени от комунистически функционери по нареждане на маршал Йосип Броз Тито.

  •  

  • Вратата за репресиите отваря дружбата му със Сталин и Георги Димитров. Но истинското оръжие на убийствата е маниакалната идея да строят комунизъм на Балканите като чрез терор и политическо инженерство създадат нова нация – македонската, и нов тип човек – югославянинът по подобие на „челния опит“ с т.нар. „съветски човек“.

  • Списъците са подготвени от Лазар Колишевски,  който година преди това е бил помилван от Цар Борис III, като така се спасява от смъртно наказание. В молбата си до Негово Величество за помилване посочва като аргумент своята българска етническа принадлежност. Шест месеца по-късно същият Колишевски става пръв министър-председател на СР Македония и идеолог на македонизма. Lazar Kolishevski left

  •  
  •  
  •  
  • Масовите убийства на 7 януари са само върхът на започналите още преди Коледа репресии ръководени от пратениците на Тито – Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски и споменатия Колишевски.

  •  
  • Svetozar Vukmanovic Tempo
  • Апостолски
  •  
  •  
  •  
  •  

     

  •  

    1.  

                              
                      Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация в новосъздадената „социалистическа република“. 
       
       
      Избити са 23 000 българи, а други 130 000 са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагери. Телата на много от избитите са хвърлени в Преспанското езеро. Във Велес са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула.
       
      В Скопие на площада избитите са близо 100, а около 900 по-късно умират от мъчения в скопското Кале. Масово са избивани кметове, свещеници, учители, селяни. Единствената им вина е, че имат българско самосъзнание. Нечуваните жестокости започват от казармите в Скопие и Щип. По заповед на Лазар Колишевски в Скопие са разстреляни 70 български офицери. 
       
      Да помним! И когато днес или утре пътуваме в Македония – в Скопие, Щип, Битоля, Прилеп, Охрид или Струга, да не забравяме, че тази земя е напоена с кръвта на наши сънародници, чиято единствена вина е била, че са знаели своя български корен. А стъпим ли на централния площад в Скопие или на скопското Кале, застанем ли на брега на Преспанското или на Охридското езеро, нека замълчим и да положим цвете в израз на преклонение пред неживяните животи и пред чутовното родолюбие!

       (5 снимки)

       
      Банер