Всеки народ има своите личности,
които го спасяват от мрака
на безвремието и му вдъхват вяра и живот.
Ние, българите, имаме своите будители!
Защото винаги сме имали нужда от “стряскане от сън”,
както с болка споделя един трагично загинал български поет.
Проникнати от психиката на робството,
от философията на “преклонената главица”,
вгледани в пъпа на личния просперитет,
неведнъж в своята история сме заспивали дълбок сън.
В този сън е и характерологията и драмата на нашия народ. Той ни обяснява много истини. Разбираме защо всичко у нас е ставало и става бавно, с нерешителност, която се е преввърнала в напаст и за народа ни, и за държавата ни.
Ние не можем да бързаме. Предпочитаме спрялото време на робството пред рисковете на свободата. И трагична е била участта на будителите на народната свяст. Тези нехранимайковци на своето време са оставяли семейство и имот и са тръгвали по неведомите пътища на българската съдба, за да събудят искрицата на познанието и вярата в добрите дни за народ и отечество.
Народните будители – тези чужденци сред своите, винаги са намирали народното признание след смъртта. Те живеят истински в смъртта. Техният живот тук, на земята, е орисан от мъки, от неразбиране и вражда. Примерите са и много и от всички разпокъсани времена на националната ни история.
В епохата на Възраждането “събуждането за живот” е връщане към Вярата и Свободата. Във времето след Освобождението – това е държавностроителното начало, стремежът да се укрепи новата държава, да се обърне с лице към Европа и света, за да гледа с достойнство и самоучвствие. Но колко трагична е била съдбата на тръгналите по този път. Всяка нова мисъл, всяко решително действие, всеки „друг път”, различен от коловоза на познатото, е посрещан с неразбиране, със злост и духовна слепота.
Будителите превръщат тълпата в Народ, в граждани. След тяхната смърт идват “признателните поколения”. Но дори и в показната ритуалност на преклонението, в китките и венците, в клетвените думи и песните има нещо горчиво, остава болката, че отново сме били признателни “след”, че неразбирането, хулата и клеветата приживе са владеели съзнанието ни.
В Деня на народните будители нека с поклон се върнем към истините в своята история. Но да не спираме само до нея. Защото народните будители са и днес сред нас. Нека да ги чуем сега, защото утре ще бъде късно. Тогава ще остане само поклонът на китките и венците.Честит празник!
