Александър Йорданов

...BLOGO, ERGO SUM!

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало >> Политика >> Статии >> ИСТОРИЯТА, КОЯТО МЛАДИТЕ НЕ ПОЗНАВАТ . РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ СПОМЕНИ. ЧАСТ ПЕТА.

ИСТОРИЯТА, КОЯТО МЛАДИТЕ НЕ ПОЗНАВАТ . РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ СПОМЕНИ. ЧАСТ ПЕТА.

 

ДЕБАТЪТ ЗА ДОСИЕТАТА В 7-ТО ВНС

 

b 650 0 16777215 0   images stories Komentarno 2013 dosieta-upotreba 001Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува

“Списък на доносниците във Великото народно събрание”.

Той включваше три групи лица:

 

 

 

на народни представители “подписали декларация за сътрудничество с Шесто управление на ДС”: Бойко Костов, Васил Костов, Георги Марков, Димитър Баталов, Ибрахим Татарлъ, Иван Михов /Драшков/, Йордан Кукуров, Йосиф Петров, Калин Димитров, Крум Неврокопски, Лазар Дългарски, Манол Журналов, Михаил Михайлов, Нуредин Ахмедов, Огнян Мишев, Митрополит Панкратий, Петко Огойски, Пирин Воденичаров, Стойчо Донев, Цанко Цанков, Янко Янков; на народни представители “поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление”:Иван Палчев, Борян Калчев, Петър Берон, Тодор Колев, Роман Садов, Трифон Георгиев, Дончо Каракачанов; и на народни представители – “щатни служители на Шесто управление”:  Благой Дечев, Иван Кръстев, Ибрахим Татарлъ."

VNS skandaliСкандалът избухна с цялата си сила на следващия ден, 23 април, в 123-то заседание на 7-то Велико народно събрание. “Жертви и палачи” се вкопчиха в жесток словесен двубой. Системата отрязваше част от опашката си и с това искаше да прикрие съществуването си, да избяга в невидимото. Стенограмите от тридневните заседания говорят красноречиво. Поставят и много въпроси. В разисванията стана ясно, че едни възприемат вестникарската публикация като провокация срещу “стабилността на парламента”. Може би защото според тях стабилността се изразява в това бивши доносници и ченгета спокойно да играят ролята на народни представители. Мнозина реагираха емоционално – засегнати бяха на “чест и достойнство”. Други до голяма степен възприеха “достоверността” на списъка.  Но има и такива като Янко Янков, които след това с години се опитваха да изчистят името си. Или такива, които категорично открекоха и отричат и до днес – като Петър Берон.  

Във в. „Демокрация“ новоизбрания лидер на СДС Филип Димитров обърна внимание, че има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия. Според него е „непочтено да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят“. И посочи, че „голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност.“ (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91). Но дали това е било така? Д-р Петър Дертлиев се опита да защити „жертвите“ изтъквайки:

“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? ... Кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник....Нека истинските подлеци да бъдат показани.” (в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)

Beron Pasi sestra 1 dosieДискусията в парламента  разкри, че досиетата на Шесто управление на ДС съществуват. Не са изгорени, не са унищожени, а дали са изнесени в Москва, каквато версия блуждаеше в публичното пространство, естествено не стана ясно. Не е ясно и до днес, макар че на тези въпроси подробен отговор би трябвало да даде в периода 1997-2001 г. „нашето правителство“. Твърдя това, защото ако се анализират думите на депутатите и от ляво и от дясно, се разбира, че те говорят за досиетата като за съществуващи. Председатели на парламентарни групи и партии имаха дори възможност да се запознаят със съдържанието на материалите на отделни досиета на свои народни представители. Като се опитвах да разсъждавам логично, аз стигах до извода, че е невъзможно ДС сама да се саморазкрива. И ако върши това само за лица, изхвърлени вече от системата то тя го прави с определена цел. Разчитах тази цел като опит да се имитира унищожаването на досиетата, да се “затвори страницата” без да е прочетена и никога да не бъде прочетена, тъй като изгорена страница не се чете. И да се заличат следите към досиетата на тези, които трябва да продължат „където трябва“ в политиката и бизнеса. Подозирах, че от БСП искат в резултат на дебата, ВНС да даде “зелена улица” на версията за унищожаването на досиетата. Чрез гласуване да прикрие тяхното евентуално прочистване, което към момента очевидно е вървяло с пълна сила. Същевременно подозирах, че с този скандал целят да объркат истината с лъжата. В една прококация да бъдат вкарани и истински и „неистински“ сътрудници на ДС. А същевременно да бъдат прикрити тези, които след това ще бъдат необходими за „употреба“.

След горещи и драматични дебати се откроиха две принципно различни позиции.Едната бе за унищожаване на досиетата на Шесто управление на ДС. Другата – за тяхното съхраняване и публично отваряне като исторически документи за характера, методите и действията на тоталитарната комунистическа система.

Първата позиция, за унищожаването на досиетата, се изрази в предложението на група народни представители между които режисьора Боян Папазов /СДС/, журналиста Коста Андреев /БСП/, писателите Георги Мишев /СДС/, Атанас Мочуров /СДС/ и Руденко Йорданов /БСП/, както и от младия юрист Янаки Стоилов /БСП/. От трибуната на парламента го представи писателя Кольо Георгиев /БСП/ . Нямам обяснения защо сред подкрепилите това предложение бе и председателят на РДП г-жа Елка Константинова /СДС/. РДП никога не е вземала решение да подкрепи теза за унищожаване на досиетата.

Като характеризират списъка във в. “Факс” като “неморален предумишлен акт”, който има за цел да парализира дейността на ВНС, тези народни представители от СДС и БСП, преценяваха публикацията като противозаконна, неморална и неотговаряща на документално установени и доказани факти. И предлагаха:

Всички досиета за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление поради начина по който са осигурявани да се унищожат чрез изгаряне. Това да бъде внушително доказателство, че приемаме моралната повеля за национално помирение и примирение.”

Тази декларация–предложение е първия публичен документ с който се иска унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС. Любопитно е, че по-късно някои от подписалите я, щяха видят имената си в списъка на друг провокационен вестник – “Ранно утро”, който за разлика от “червения” “Факс”, упорито се пропагандираше като “син вестник” и демонстрираше информираност, каквато нямаше откъде да дойде освен от същите служби срещу които уж се бореше ранноутринния скандалджия.

В дискусията аз защищавах противоположната позиция. Тогавашните ми думи, произнесени от парламентарната трибуна и  останали в стенограмите на ВНС са били:

”…съществувал е сценарий, чрез който комунистическата партия в България да остане на власт. Този сценарий е осъществяван чрез внедряване на агенти в средите на българската опозиция. Публикуваният вчера списък от имена остави в българската общественост съмнението, че освен тези имена, може да има и други. Че не това са истинските служители и доносници на Държавна сигурност, а има и други, и че Държавна сигурност като сателит на Българската комунистическа партия в миналото, или обратното – комунистическата партия като оръдие на Държавна сигурност, всъщност играят сложна и наистина мръсна игра.

Унищожаването на всички досиета в този политически противоречив момент ще доведе един ден, и той очевидно предстои, по върховете на държавното управление на страната вероятно да се появят хора, бивши служители на Държавна сигурност. Във всички случаи досиетата трябва да бъдат замразени, съхранени и когато един път в тази страна наистина дойдат достойни, честни хора на власт, когато наистина демокрацията победи, то нека тогава българския народ разбере кой и какъв е бил в миналата система, при тоталитаризма.”

Около тези две тези: за унищожаването на досиетата – от една страна, и т.нар. “замразяване” за по-демократични времена, за да се избегне тяхното “избирателно” ползване, се завърза горещ дебат. Представители на БСП и БЗНС / Красимир Премянов, Александър Стамболийски и др./ настояваха категорично за унищожаване, “изгаряне” на досиетата. Правеха го така разпалено и горещо, че оставиха силни съмнения за твърде “лично” отношение по въпроса. Техните изказвания обаче за мене бяха ясен сигнал, че към момента на дискусията “съдбата”, ако не на всички, то поне на част от досиетата / на т.нар. Шесто управление на ДС/ задкулисно е била решена, като само за пред обществеността е трябвало да изглежда, че те са “унищожени” с решение на Народното събрание /така и следите на престъплението по унищожаването се прикриват “законно”/. А в действителност те да продължават да съществуват в ръцете на тези, които и в бъдеще ще искат да дърпат конците на политическия живот в България, на икономиката и бизнеса в страната.

Красимир Премянов/БСП/ недвусмислено заяви:

“Дайте да унищожаваме досиетата щом сме на едно и също мнение. Всички изказвания, които противоречат на това са вредни и ще заложат една мина в нашето общество.”

Аз се оказах от „вредните“. Така с гласовете на БСП, БЗНС и отделни представители на СДС, във 7-то ВНС се даде своеобразна политическа подкрепа за “затваряне на страницата”. Тя оставаше затворена за хората и отворена за нейните автори. Те не само я препрочитаха от време на време, но и я дописваха – също от време на време. Много от странните и необясними, наглед, салтоморталета в българския политически живот, се обясняват с тази страница. Неочакваните възходи на посредствени или неизвестни образи по върховете на политиката, издигането на “наши” хора, които след това се оказват “техни” хора, провеждането на реформите така, че от тях да печелят все лица свързани с пъпна връв с бившата комунистическа партия. Примерите са във всеки град, във всяко село на България.

В края на своето 124 заседание ВНС прие следното решение:

„Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби, са противозаконни.

Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да представят в архива на народното събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.

Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.

Великото народно събрание счита, че информациите съдържащи се в направените вече публикации са непълни и недоказани.“

Запомнил съм изказването на Михаил Неделчев:   ”Аз гласувах против това решение, защото според мен, както казах вече два пъти в нашата дискусия, едно такова решение не би ни дало възможност да проучим системата. Системата на доносничеството, системата на вербуването и т.н.“ 

Видялите имената си във “Факс” бяха доволни от това решение и сякаш забравиха за своите „палачи“ – оперативни работници и офицери, някои от които седяха редом с тях в залата на парламента. Те искаха да се скрие, прикрие, изобщо да изчезне скандала с огласяването на техните имена. В този дух обяснение на своя отрицателен вот направи и Александър Стамболийски от БЗНС:

“Ние говорим, че ще отиваме към демокрация, а не посмяхме да изгорим тези досиета на шесто управление и един път завинаги да отървем тези хора, които воля или неволю са били доносници, да ги освободим.”

Тази теза е жива и до днес. В съзнанието на мнозина демокрацията изглежда като “изгаряне на миналото”. Аз мисля обратното - демокрация ще има само, ако истината за миналото, бъде показана на светло и видяна с безпристрастни очи. За да не се повтаря. За да не могат хората от комунистическото минало да дърпат конците на некомунистическото настояще.

Така, в 22.00 часа на 24 април 1991 г. завърши първият парламентарен дебат върху българския досиегейт. Отломки от него падаха в следващите дни чрез публикации във в.”Дебати”,в. “Дума”, в.”Репортер 7”. Народни представители отправиха запитвания към министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев във връзка с появили се техни имена или псевдоними във формулата “служители на МВР”. Но като цяло темата изглеждаше изчерпана. Но само привидно, защото година по-късно, вече при правителство на СДС, проблемът с досиетата гръмна отново чрез серия от публикации във в.”Ранно утро”.

Политическият резултат от първия дебат върху темата за досиетата във ВНС не бе еднозначен.От една страна се огласи ясно тезата за унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС без доказателство, че това ще се направи и със съмнението, че към деня на дебата за част от тях може би е било вече направено. Така се отвориха възможности за бъдещи манипулации, тъй како остана съмнението, че досиетата нито се унищожават, нито се запазват за съхранение. И разбира се въпросите: къде са те, какво съдържат, кой кой е в България.

СДС получи тежък удар. Съюзът практически бе разцепен. Една част от него /СДС-център и СДС-либерали/, останаха в парламента и започна да приема заедно с комунистите новата конституция. Другата част, подкрепа от новото политическо ръководство на коалицията с председател Филип Димитров, и известна като групата на 39-те, месец по-късно напусна Народното събрание и част от нея обяви гладна стачка. От дистанцията на времето се налага извода, че тогава, през 1991 г., Държавна сигурност като структура създадена да пази и укрепва властта на комунистическата партия, постигна пирова победа. За известно време вниманието на обществото бе отклонено от престъпленията на комунистическата номенклатура в стопанския сектор. Опозицията бе поставена пред дилемите на вътрешните конфликти и разцепления. Отнета бе част от нейния морален ореол. Прие се конституция, която по-скоро работеше за блокиране на смяната на икономическата система и превърна т.нар. “мирен преход” в мъчителен за милиони българи процес с ясно изявени тенденции – запазване на много от старите структури на комунистическата държава, на комунистическите кадри и позиции във властта и заедно с това, създаване на условия за мафиотско разграбване на държавната собственост, взаимно блокиране на дейността на органите на сигурността и правораздаването, създаване на монополни икономически групировки, с доминиращо и ръководно в тях участие на служители на ДС и членове на БКП. България бе обречена да изостане в реформите, да закъснее в процеса на европейска интеграция. Ограбването на хората започна да се осъществява в “нови”, псевдодемократични условия. Дойдоха рекета, финансовите пирамиди, червените “орсовки”, менте-банките, продажните политици, жестоката инфлация, несправедливата приватизация.  Виновни за тази българска трагедия все още няма. Мълчи прокуратурата, мълчи съда. Безвремие.

СЛЕДВА

 

 

 

 

 

 
Банер