Далеч съм от мисълта, че като споделям открито какво мисля, трябва непременно да критикувам тези, които мислят различно от мен. Ценя и уважавам различното мнение, свободата на словото. Дразня се единствено, когато хора, които уважавам, претендират винаги да са прави, забравяйки, какво са говорили вчера. Но кой ли не се дразни от това? Особено опасен е този словесен разнобой, когато се употребява с политическа цел.
В т.нар. „граждански съвет“ на Реформаторския блок е уважаваният социален антрополог Харалан Александров. Предполагам че е там, за да помогне на „реформаторите“ в борбата им срещу управляващата днес партия БСП. Дано да е така. Подкрепям с две ръце. Но това е днес, а само преди два месеца във в.“Стандарт“ /бр. от 23 м.юни т.г./ Александров дава мъдри съвети на кабинета „Орешарски“ как да управлява по-добре.
„Министрите – съветва Александров – трябва да говорят на разбираем език“. И още:
„Кабинетът "Орешарски" има съвсем прилични шансове да управлява, но ако овладее кадровия хаос, излезе от вцепенението и започне да говори на разбираем език.“
Недоумявам какъв е този „разбираем език“, за който толкова загрижено съветва сегашния кабинет съветникът на Реформаторския блок. Не приемам и прогнозата за „приличните шансове“. Хайде, холан. Стига им толкова. Сто дни изкараха благодарение на подобни съвети.
Ядоса ме тогава това мнение на Александров, припомних си го, когато прочетох във „Фейсбук“ възмущенията на хората от кокошиненето на Меглена Кунева. Явно, че се е взела насериозно и наистина е снесла в демократичното гнездо /хареса ми още навремето тази хубава образна характеристика направена от Иван Костов! /. След това трябваше да изслушам и високомерните думи на Даниел Вълчев – една от патериците на БСП, а днес също „реформатор“.
И понеже бях останал на „вълната“ на полезните съвети на Харалан Александров си спомних и за още едно негово интервю пред ТВ 7 точно преди две години. Направих справка и го открих – на 30 октомври 2011 г. е било. И ето дилема: на кой Харалан Александров да вярват хората, които вече 90 дни скандират:“Червени боклуци!“. На този ли Харалан Александров, който сега ще съветва Кунева и Вълчев или на онзи Харалан, който само преди две години загрижено споделя/цитирам/:
„Ще ми се да видя БСП като защитник не само на бедните, но и на тези, чиито демократични права са ограничени… Очевиден факт е, че БСП е в подем …“
Е, как няма да е в подем при такива благонамерени пожелания. И сега аз трябва да повярвам, че точно Харалан и приятели ще са хората, които ще спрат подема на БСП! Тц, тц,тц! Няма да стане така. Но понеже отново се върнах в миналото, ще цитирам в заключение друг днешен „реформатор“ и също член на „гражданския съвет“, колегата проф. Михаил Неделчев. На въпрос на в.“Стандарт“ през 2008 г. за това „коя е успешната формула вдясно“ Неделчев отговаря:
„Механичното събиране на хора, особено компрометирани, не дава никакъв ефект на събирането на симпатизанти. Те се събират с идеи. А не просто така да струпваме една тълпа лидери от СДС и ДСБ.“
Съгласен съм и само мога да допълня струпването и с други партийни абревиатури – ДБГ, НПСД, ПЗ, СЕ и т.н. Марксистите обичат да повтарят, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Явно струпването цели количествено натрупване. Но понеже не съм марксист знам, че струпване идеи не ражда. Идеите винаги са били индивидуална работа, малко самотна дори, „субективен идеализъм“, както биха рекли марксистите. Те се раждат от личности, а не от политически струпеняк. Но стига толкоз. Демокрация е и кой каквото иска нека да го прави!
