На този ден през 1941 г. една чужда държава вкарва въоръжена терористична група в България. Чуждата държава е Съветския съюз. Край Добрич са спуснати с парашути две групи терористи, всяка една от по 5 души. Официалната комунистическа пропаганда след 9 септември ги наричаше „инструктори за партизанското движение“ . „Инструкторите“ или терористите, казано на днешен език, са българи поставили се в услуга на една чужда държава и целящи дестабилизация на собствената си родина.
Днес името на единия терорист - Груди Филипов, носят улици и читалище.
А в медиите през 2010 г. можехме да прочетем и следната прелюбопитна информация: При акция на ГДБОП и Софийска градска прокуратура срещу „верига за източване на ДДС“ е арестуван и инспекторът от РПУ – Гълъбово Иван Филипов засечен, че многократно е предлагал, обещавал и давал различни суми пари и други облаги на длъжностни лица от системата на МВР, за да получи класифицирана информация. С нея той изнудвал фирмите, срещу които са водени полицейски проверки. Филипов е бил арестуван от агенти на Вътрешна сигурност- МВР. Вестниците не пропускат да отбележат, че той е правнук на известния партизанин от старозагорско Груди Филипов, т.е. единият спуснатите край Добрич през 1941 г. терористи. За такива случаи е поговорката: кръвта вода не става. Впрочем улици, площади и училища и до днес носят имена на хора, които са „спускани“ като терористи в България . Ето сещам се и за още един от Добричката терористична парашутна група – Атанас Дамянов, чието име днес „краси“ гимназия.
Но историята е велик учител. Държавата, която десетилетия правеше „износ“ на „революция“, на „тероризъм“ и която финансираше, и подкрепяше, омразни на народите комунистически и диктаторски режими в целия свят, сама доживя ужаса на тероризма. Случи се на този ден през 1999 г., когато в Москва бе взривен 8-етажен жилищен блок. Загинаха 124 души. И тогава си припомнихме друга народна мъдрос:
Който вади нож от нож умира.
И още един символен и трагичен знак.
На 13 септември 1994 г. в собствения ѝ апартамент на ул. „Опълченска“ в София, е убита по изключително жесток начин Надя Дункин. Тя е главен свидетел по „Делото за лагерите“. Година след нейната смърт делото за виновниците за създателите на лагерите и извършителите на престъпленията в тях през 50-те и 60-те години на миналия век, е прекратено „поради липса на свидетели“. „Замитането на следите“ – една от основните цели на кадрите на БКП и ДС, продължава и днес. А ние си играем на „реформатори“. 13 септември - знаци, които говорят.
