На този ден през септември 1944 г. две събития завинаги ще останат като символи на зловещото в българската история.
Първото събитие.
На този ден е създадено „биещото сърце на Партията“ – т.нар. НАРОДНА МИЛИЦИЯ. В нея влизат лица, които вече са замесени в убийства, в терористични актове, в престъпления срещу собствеността на гражданите, в антибългарски прояви. Всъщност точно тези „заслуги“ плюс „безграничната вярност на Партията“ са и „приемен изпит“ за бъдещите милиционери. Обърнете внимание – написах „вече са замесени“, защото, след нахлупването на милиционерската фуражка, „замесването“ става професия. Народната милиция се превръща в репресивен и действащ над законите орган, който реализира политиката на терор срещу българските граждани провеждана от Българската комунистическа партия след 9 септември. Незаконни арести и убийства превръщат първите месеци от нейното създаване в едни от най-кошмарните в българската история.
Народната милиция участва в унищожаването на цвета на българската нация –политици и държавници, свещенници и военни дейци, учители, лекари, журналисти, творческа интелигенция, представители на местната власт и на бизнеса. Репресията е тотална, убийствата жестоки, а агресията, която излъчват отрядите на „народната милиция“ покрива със страх и ужас дните и нощите на България. "Народната милиция" постепенно се превръща в "надзирател" на "народа" и охранител на комунистическата партийна и държавна номенклатура. Тя също посрещна "голямата промяна" от края на 80-те години на миналия век и без да осъди своето престъпно минало, за една нощ се прероди в "полиция".
Второто събитие.
На този ден зверски е убит от „народната милиция“ големият български патриот, ярък журналист и публицист, Данаил Крапчев – създател на един от най-авторитетните и дълголетни вестници в България – вестник „Зора“ излизал четвърт век и унищожен в същата трагична за България 1944 година. Според Цвета Трифонова, изследователка на живота и творчеството на Крапчев, „вестник "Зора" е едно огромно държавническо и културно дело, което е по силите и по плещите единствено на човек с възрожденски нравствени измерения“. Достатъчно е да спомена, че освен обективното отразяване на обществените и политическите събития, „Зора“ е и мястото, където се ражда и голяма част от българската литературна класика. „Вечери в Антимовския хан“ , „Ако можеха да говорят“ и „Чифликът край границата“ на Йордан Йовков говорят сами за себе си. Тук е открит талантът на Чудомир. Тук работи талантливия критик, също убит зверски след 9 септември 1944 г., Йордан Бадев. Тук публикуват автори като Райко Алексиев /също убит без съд и присъда от „народната милиция“/, Добри Немиров, Георги Райчев, Димитър Шишманов /син на известния български учен проф.Иван Шишманов/ - осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“ и екзeкутиран на 1 февруари 1945 г., Георги П. Стаматов, Дора Габе, Змей Горянин. Сред сътрудниците на „Зора“ блестят имената и на големите български учени Боян Пенев, Никола Милев, Ал. Т. Балан, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Александър Балабанов, Гаврил Кацаров, Михаил Арнаудов, Стоян Романски.
Както отбелязва Цвета Трифонова:
„В хилядите страници са съхранени автентичните извори за националната история, политика, икономика, социален бит и културен живот. Тук са регистрирани в снимки и репортажи битието и манталитета на българския човек, всички перипетии, събития, трагедии, заплахи и възходи, преживени от народа ни в десетилетията между двете световни войни“.
(http://www.liternet.bg/publish/ctrifonova/d_krapchev.htm)
"Зора" е съхранила безценно национално богатство, свидетелство за истинската история на България, за достойни българи и творчески личности, а не за фалшификатите на комунистическата пропаганда след държавния преврат на 9 септември 1944 година.
„Народните милиционери“ пребиват до смърт Крапчев на улицата в Горна Джумая – днес носещ комунистическото име Благоевград. Последните му думи са били:
"Народе, български народе, осъзнай се!"
Убийците от „Народния съд“ включват името му в Обвинителния акт, макар отдавна да не е между живите. Съдят убит човек, за да получат „законно“ основание да заграбят неговото жилище и за да интернират семейството му в Делиормана, където то живее след „деня на свободата“ в землянка. А „народната милиция“ продължава чистката – избити са почти всички сътрудници на вестник „Зора“. За да се унищожи паметта и истината за истинската България.
10 септември 1944 г. – зловещ ден в българската история! Народе български, осъзнай се!
