Този „реформаторски“ култов призив отправи през не толкова далечната 2007 г. Пламен Орешарски, в качеството си на министър на финансите, към своя събеседник Даниел Вълчев – тогава също министър в Тройната коалиция, а днес виден „реформатор“. Та седяха си тогава двамцата рамо до рамо и без да подозират, че пред тях имат включен микрофон обсъждаха как „да развалят седянката“, т.е. стачката на учителите. Дали пък и днес някъде, но вече внимавайки за микрофона, премиерът не споделя на „ухо“ същото? И кой ли е събеседникът му днес? Дано да не е Даниел Вълчев? Но което незнам, наистина незнам.
Днес на протеста разговарях със стар познат от времето, когото още живеех в гарсониера под наем в ж.к.“Люлин“. Гарсониерата беше 36 кв.м., кухня, стая и тоалетна. Стаята бе и хол и спалня, децата спяха едно над друго, библиотека и кабинет. Но младостта бе с нас и това ни стигаше да бъдем щастливи. Та моя комшия ми припомни това време и ми зададе разстрелващ въпрос: защо Сашо вечно сме недоволни това българите? Най-лесно ми беше да му отговоря в стил проф.Божидар Димитров. Примерно: защото недоволните движат напред цивилизацията! Ама не съм Божидар Димитров. И затова му отговорих така: просто защото сме хора, Божии чеда. Засмя се моя стар познайник и отвърна: „Г-н Йорданов, тук няма място за философия. Много тарикати се навъдиха в България и по всички партии плъзнаха. И народът е ошашавен“. И като започна, спиране няма. И ми припомни:
1.Днешният ни премиер Орешарски от 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в 84-тoто правителство на България с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Негов ресор е Управление на държавния дълг и финансовите пазари. От 2002 до 2003 г. е заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС. Определен е дори за кандидат за кмет на София от СДС за местните избори през 2003 г.
И закономерно комшията пита: такива ли кадри сте издигали Вие г-н Йорданов? Замълчах. Истината е, че не аз съм ги издигал. Но съм си мълчал, когато Иван Костов ги е издигал. След това кариерата на Орешарски е известна. От 17 август 2005 г. той е министър на финансите в Кабинета на Тройната коалиция. А днес е ясно кой е той.
2.Даниела Бобева, днешния вицепремиер по икономическото развитие, е заявила, че ние, хората, не можем и да 
повярваме, какви хубави неща прави кабинета на Орешарски. Тя също е част от нашето „демократично пространство“. В периода, когато Петър Стоянов и Иван Костов още се гледаха влюбено, тя стана министър на търговията в служебното правителство с премиер Стефан Софиянски.
Може би затова моя люлински съкварталец попита: „Е, как да се ориентира народът, г-н Йорданов, като уж Бойко е лош, пък негов критик е Софиянски?“
3.Петър Стоянович е днес министър на културата. По време на управлението на ОДС (1997-2001) той е парламентарен секретар и началник на кабинета на министър Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001-2003), а след това и в ПП "Движение Гергьовден" (2003-2010), която пък партия беше част от коалицията на СДС на последните избори през месец май.
И моя познат пита: „Как така, бе Сашо, такива се промъкват винаги до властта?“ Мълча и си спомням, че Стоянович дори напусна СДС в знак на протест, че СДС свали доверието от кандидата за кмет на София Пламен Орешарски след като той осъществи „нерегламентиран контакт“ с видния бизнесмен, а по-днешному – олигарх, Васил Божков.
„Господин Йорданов - завърши моя събеседник, – кажете им на тия „реформатори-реаниматори“, че ако отново ни пробутат за чиста монета някакъв като тези, за които ви споменах, ще ядат бой от такива като мен, гдето 23 години висим по митингите за вас, а след това получаваме: „Дай да разваляме седянката!“.
