Преполови денят. Преполови и протестът. Отново стана ясно, че пред разединена опозиция БСП и ДПС глава не скланят и оставка не дават. Премерването на опозиционните мускули между ГЕРБ и Реформаторския блок, радва окото на крепителите на статуквото на прехода. А това са партиите БСП и ДПС. Затова и мога да прогнозирам, макар и да сме в средата на деня – нищо няма да се случи днес. Не е това „денят Х“. Правителството на Орешарски днес няма да подаде оставка. Защо? Защото не е сигурно на кого ще предаде „щафетата“. А БСП и ДПС така разбират политниката – като предаване на щафетата.
В края на 1996 и началото на 1997 г. бе ясно. БСП подава оставка, прави плахи опити за нов кабинет, но на политическия хоризонт вече бе изписано: на власт след предсрочни избори идват ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ. С други думи – гражданското недоволство вече бе направило своя избор в полза на ОБЕДИНЕНИТЕ СИЛИ. И двигател на този избор бе АНТИКОМУНИЗМА. Затова и мнозина след това и до ден днешен, не могат да приемат последвалото национално миролюбие. През 1997 г. новият парламент с абсолютно мнозинство на ОДС започна с приемане на Декларация за национално съгласие и „спасение“. Въпросът с наказанието на виновниците за националната катастрофа се отложи за неопределено време. Тогава тези виновници бяха дребни гешефтари, едри кредитополучатели, момчета за поръчки, номенклатурни директори на държавни предприятия. Предстоеше тепърва всички те да станат собственици на България. Днес протестиращите вече ги оценяват по „достойнство“ наричайки ги мафия и олигархия. Но те са си същите. Така, както същата е и БСП, която като партия много обича декларациите за национално съгласие и спасение! Впрочем в тази насока днес отново говореха лидерите на БСП и ДПС в парламента. Малко, този път наистина малко, пресоли манджата на съгласието Волен Сидеров, който не пропусна да заклейми „американските агресори“ и да ни сплаши с „международното положение“.
По Нова телевизия известната социоложка Мира Радева също настоя за „национално съгласие“. На протеста днес едни протестираха срещу всички партии. Други – възторжено посрещнаха лидерите на ГЕРБ. Трети – разпалено обясняваха, че „ГЕРБ е част от проблема“. Четвърти, философстваха на тема народ и интелектуалци.
Картината бе шарена и закрепи в мен убеждението, че днес БСП няма да подаде оставка, защото РАЗЕДИНЕНИ И ПОДОЗРИТЕЛНИ ЕДНА СПРЯМО ДРУГА, ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ не могат да дойдат на власт. Тази ситуация е удобна за БСП, тя им гарантира управленски комфорт.
Време е нещата да се кажат в прав текст. БСП ще сдаде властта, когато е сигурна, че тези, които евентуално след това ще я вземат няма да имат нищо против сътрудничеството, съгласието, общите „европейски ценности“ и особено…кадрите на БСП. Така че, ако например при бъдещата нова власт се зададат едни големи европейски пари по някой и друг проект, да е сигурно, че фирмите, които ще го спечелят ще бъдат все на „наши другари“. На такава опозиция, която би гарантирала това, БСП още днес би сдала властта. Защо сама да вади кестените от огъня, когато и УДОБНАТА ОПОЗИЦИЯ може да ги извади. От дебата в парламентарната зала стана ясно, че засега единствените на които от БСП и ДПС не искат да предадат „щафетата“ на властта е партията ГЕРБ. Но пък част от протестиращите категорично не приемат ГЕРБ като опозиция. И така, косвено наливат вода в мелницата на БСП.
Ако бяхме нормална страна и съществуваше демократична култура, още днес партиите, които се определят като опозиция на сегашното правителство биха седнали и подписали обща декларация за оставката на правителството. Те биха упълномощили парламентарната опозиция ГЕРБ да внесе в парламента искане за оставка на правителството. Биха призовали не поотделно, а заедно, гражданите към единство и обединение, без политически разделения, за постигането на главната политическа цел – оставката на правителството. Биха гарантирали с подписите на своите лидери, че след нови избори, независимо как ще се явяват на тях днешните опозиционни партии, в бъдещия парламент те няма да допуснат ново правителство на БСП и няма да станат „задкулисно“ част от мераците на „другарите“ за „национално съгласие“. А ще реализират волята на протестиращите граждани – за честно, прозрачно, принципно управление. Но така биха постъпили в нормалните държави. Как ще бъде у нас ли? По балкански – юнашко перчене, блъскане и ръгане, с много пара в свирката, с използване на гражданския протест за легитимиране на партийно опозиционно поведение.И с политическа мъгла. Българска есенна политическа мъгла.
