Очакваната с надежда от сирийския народ помощ от САЩ и демократичният свят срещу тиранията на фамилията Асад, предизвика вълна от коментари у нас. Познати манипулатори на общественото мнение, все „международники“, започнаха да налагат една спекулативна теза, задавайки нелепия въпрос: как така, властта в Сирия ще унищожава собствения си народ? Повтарят я пишман политолози, политици, журналисти. Отговорът е известен от векове. Но да не се връщаме толкова далеч в историята. Фамилията Асад действа така, както другаря Сталин, който унищожи милиони „съветски граждани“ по бързата процедура.
По същата процедура Садам Хюсеин избиваше кюрдите, а ненормалникът Кадафи се гавраше и с нас, българите. Хубавото на такива диктатори е, че са глупави. Така от глупост Милошевич загуби Югославия и Косово и прибра сръбската държава в кюшето между Нови Сад и Пирот. Погледнах в архива на в.“Демокрация“ и открих публикуваното в началото на годината мнение на известния български юрист,редовен професор по наказателно право в ПУ „Паисий Хилендарски“ и ръководител на юридическите експерти в мисията на ЕС в Ирак проф. Антон Гиргинов.
Ето какво споделя той на тема „американско“ и "чуждо" присъствие в Ирак:
Ирак изживява много трудно време. Но въпреки проблемите напредъкът е забележим - и в политическата, и в икономическата област. Ирак е богата държава и доходите на иракчаните са определено по-добри от нашите. Например, един съдия в техния Върховен съд получава месечна заплата в размер, равняващ се на 10 000 щатски долара, т. е. четири пъти повече от българския си колега. Американската подкрепа е наистина сериозна. Самите иракчани я търсят. Например, институтът, който отговаря за текущото обучение на съдии и прокурори в Багдад, беше изграден от американски юридически експерти и предаден наскоро на местните власти в лицето на Висшия съдебен съвет на Ирак. Също така единствените чужденци, извън моя съдебен екип, които преподават в Института за юридическо обучение в Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, са колеги от САЩ.
На снимката: Антон Гиргинов (в ляво)връчва на Главния съдия на Ирак (Председател на Върховния съд и на Висшия съдебен съвет), създадения от него Наръчник по международна правна помощ за местните съдии и прокурори.
Чужденците инвестират усилено в Ирак не само заради огромните му природни богатства на нефт и газ и добре развита на тази основа добивна промишленост. Те отчитат и прогнозите за ускорено развитие на иракската икономика като цяло. За съжаление България не присъства в Ирак. На места, например в Басра – южната част на Ирак, не бяха виждали българин преди мене.
И накрая. Днес сирийските граждани търсят спасение от собствената власт, която се е самозабравила. Бежанците бягат от властта на Асад, а не от американските бомбардировки. Аз съм убеден, че дните и на този диктатор са преброени. Но смешния фалвиш плач на нашите "международники" ще продължи. Впрочем, така плачеха те и когато във Великото народно събрание в прав текст им казах, че любимият им СССР ще се разпадне и изчезне от политическата карта на света. И да не вярваш: то взе че стана.
