Александър Йорданов

...BLOGO, ERGO SUM!

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало >> Политика >> Статии >> ПРЕДЕСЕННО: КАКВО ЛИ НИ ЧАКА?

ПРЕДЕСЕННО: КАКВО ЛИ НИ ЧАКА?

ЕСЕННО 1

 

 

Ако протестите на гражданите и на политическите партии, които ги подкрепят, вече повече от 70 дни не успяват да постигнат целта – оставката на правителството на Орешарски, време е да задам въпроса: а как успяхме през зимата на 1996-1997 г. да свалим правителството на Жан Виденов? Нашият гняв тогава ли бе по-мощен, ние, тогавашната опозиция, по-добри политици ли бяхме, народът ли бе повече с нас, отколкото днес? Ножът ли повече бе опрял до кокала? Защо тогава Виденов подаде оставка, а Николай Добрев отказа да прави второ социалистическо правителство? Не е ли един и същ народът, който протестираше и тогава и днес?

 

            ЕСЕННО 2Трябва ли да мисля, че хората тогава са били по-гневни, по-антикомунистически настроени? Спомням си как хванати за ръце тогавашните лидери на СДС, демократи и земеделци, предвождаха „народния гняв“. Тогава, макар и през зимата, всеки ден бях на улицата като част от протестиращите. Сега се самообвинявам – бях в първите три седмици, след това поразредих участието, от десетина дни – никакъв ме няма на площада. И проблемът очевидно не е в мен, не е и в тези като мен, които също поразредиха участието си в протеста. Търся оправдание – август е, такова едно никакво време. Как да протестираш като тези, срещу които протестираш, просто са се изнесли от София и си пият уискито или шампанското на някоя яхта, я по нашенското, я по чуждите морета!

Но проблем има. И това се чувства и когато разговарям с хората на площада пред Министерския съвет и след това в шествието до Парламента.

Проблемът не е в липсата на вяра в силата на гражданския протест. Но през 1997 г. гражданска воля и политическа воля за сваляне на БСП от власт бяха в едно. Нещо повече. Както стана известно, дори са се водили и разговори за „мирно“ сдаване на властта. Оттогава витаят и съмнения, какви договорки са приемани от едната и от другата страна. Но дори да не вярваме на тези „сценарии“, истината е, че комунистите тогава предадоха бързо-бързо властта, но пък и ние, демократите, след хилядите закани от улиците и площадите, след това не допуснахме и косъм да падне от главата им. Нещо повече. Като започна приватизацията първи на редицата за подаръци се наредиха уж „сдалите“ властта номенклатурни кадри на БСП и ДС. Днес те са това, което народът нарича „олигархията“ на прехода. И протестира срещу нея. Но тя е родена след протести и „национално съгласие“.

ЕСЕННО 3Днес БСП и ДПС очевидно нямат на кого да „предадат“ властта. Може би си правят някакви сметки, пооглеждат се тук и там сред пъстротата от опозиционни политически проекти някои от които никнат като гъби след дъжд. И не е достатъчно само да кажем баста на БАСТА. Без полза е и ироничното подхвърляне – реформатори или реаниматори се задават на хоризонта. А дали някой вече не води задкулисно преговори? Дали не подготвя удобна за употреба опозиция? Незнам. Отдавна не съм нито в кухнята, нито в гостната на политиката. Но съм убеден, че към гражданската воля за оставка на правителството на Орешарски трябва да се добави и много по-ясно и категорично политическата воля на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Гражданите и опозиционните партии, които се самоопределят като опозиция на сегашното управление трябва да станат едно.

И партиите да не правят дребни сметки на гърба на протестиращите. Отивам и по-нататък. Защо лидерите на тези опозиционни партии не подпишат споразумение, с което да гарантират, че след като постигнат целта – предсрочни избори, в следващия парламент няма да подадат „без да искат“ ръка на тези, които днес искат да свалят от власт. Това би било своебразен договор между протестиращите и партиите, които след това ще търсят на изборите техния глас.

Дано отстлабването на протеста да е само августовски проблем. Но август си отива. Идва тревожна политическа есен. И се питам – какво ли ни чака?

 
Банер