В България, където синдромът „къса памет“ дълбоко е поразил политическите лидери и където заветното депутатско място накара да се раздвижат дори старчески жили, е необходимо някои неща да се повтарят и потретват. Преди месец във вестник „Век 21“ писах, че „ИЗБОРИТЕ СА ЕДНО ИЗПИТАНИЕ ЗА МОРАЛА НА НАЦИЯТА“. И че всичко, което се прояви в предизборната ситуация ще се изроди в жестока гримаса след тях. А това предизборно лице бе белязано с демагогия, лъжа, коварство, с голи обещания. Днес всичко това е вече следизборен факт.
Но ДЕМОКРАЦИЯТА Е ПРОЦЕС, КОЙТО НИТО ЗАПОЧВА НИТО СВЪРШВА С ИЗБОРИТЕ. И изпитанието за морала на нацията ще продължи. Доказват го дните, които преживяваме, доказват го питащите очи на хората по улиците и площадите, доказват го дориэ и политическите лидери, които търсят синоними, за да си обяснят истината.
Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува 
На 1 януари 2007 година България стана пълноправен член на Европейския съюз. Не бяха малко политиците в Европа, които видяха в този акт известна преждевременност, прибързаност. Основанията им бяха не толкова в сферата на основните ценности и възможността тогавашното и бъдещите правителства на страната, да следват основните параметри на общностната политика. Опасенията им бяха, че в Европейския съюз влиза една много, наистина много бедна страна. Влиза държава, огромното мнозинство от гражданите на която са поставени в унизително финансово положение – пенсии от около 100 евро на месец и заплати от не повече от около 300 евро на месец. Това е масовия случай с доходите у нас и днес. Човек с такива доходи не може да бъде истински европеец. Той е европеец на книга, по документи, по клетви и лозунги на политиците, но не и европеец в образа и смисъла, който виждаме и разбираме, когато наистина отидем в Европа. В същата тази Европа, в която българинът бяга като сириец от Дамаск. За да търси и намери достойно препитание, достойно заплащане, за своя достоен труд. Защото в България той не получава това. Причините сме ги дискутирали многократно – от комунизма до посткомунистическата олигархия, мафия и цялостната обществена и политическа некадърност на т.нар. управленски елит.
Първо монографично изследване за живота, творчеството и идеите на проф.д-р Константин Гълъбов. Идеята за „родното“ и „европейското“ в българската култура.
