Убеден съм, че някой ден, безпристрастно и логично историците ще анализират всичко, което се случи в периода 1989-1991 г. И създаването на опозицията, и нейният първи изпит, и опитите тя да бъде разбита, и действията на тайните служби, и развихрянето на национализма, и същността на теорията за „мирен преход“, и победата, и всичко, което стана част от нашия живот, съдба и същност на времето ни.

Оттук нататък ще бъде по-трудно.Защото това, което наричаме смяна на системата, тепърва предстои.Ние ще започнем – други ще продължат. Но е важно още днес да освободим общественото съзнание от комунистическите брътвежи, от двуличието.  И да не позволим на мамините синчета да унищожат блясъка на морала в съдържанието на една политическа победа. Девизът „ВРЕМЕТО Е НАШЕ“ не трябва да бъде опошлен до познатото: „СЕГА Е ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ“. В демократична държава, която ще постави над всичко ЦЕННОСТИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, не може да има НАШИ и ВАШИ.

            И днес, когато прогнозите за бъдещото правителство владеят съзнанието на всички, трябва да се напомни: ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ РАЗПРОСТИРА СПОРЕД МОРАЛА НА ХОРАТА. Затова и тя трябва да бъде с открито лице, с честни очи. Лесно е да се каже, трудно е да се постигне. Но трябва. Ако сме хора. Животът е по-сложен и по-прозорлив от политиците. Той ще сложи всеки на мястото му. Речено – сторено!

                                                                                                                  В. Век21, бр.43/82/ от 23.10.1991 г.