Масовите протести в цялата страна срещу енергийните монополи показаха, че дори и смазан и унижен, народът ни е достоен. Видяхме граждани, българи, които искат да изправят снага и да заявят своите права, да изкрещят срещу несправедливостта и лъжата. Но именно факта на протеста, на гордото изправяне, разкри и до каква безизходица и антихуманно положение е докаран народът ни днес. На фона на протестите видяхме самодоволните лица на български политици, които месеци и години обясняваха, всеки за себе си, колко са прави, загрижени, за съдбата на хората и тяхното добруване. Лъжа и измама. Някои по-празноглави от тях дори се опитаха да яхнат народното недоволство , но справедливо бяха отсвирени, а може би трябваше и да бъдат натупани.

         Протестите правят ухилената и самодоволна , лъскавата и напомадена политическа класа на прехода излишна. Защото не е възможно политиците –леви и десни, да не знаят до днес по колко кожи смъкват от гърба на народа енергийните монополи. И тъй като политиците са като ранобудни кокошки и петли, които бързат към медийните хранилки на популярността всяка сутрин и вечер, дори и най-детайлната справка в медиите няма да открие, че някой от тях - ляв или десен, е изразил поне тревога от високите цени, от несправедливите проценти на печалбата на енергийните кожодери. Много бързо вчерашни социалистически мърльовци се преродиха в днешни капиталистически хубавци. Много бързо капитализма показа и грозното си лице, това, за което левите не спираха да говорят докато самите те не станаха капиталисти. Същото , за което десните либерално мълчат и окрасяват с Фридманови финтифлюшки.

            Вярно е, че несправедливостта не е от днес, не е и от вчера. И не е тя, която само и единствено възмущава хората и извиква техния гняв. Несправедливостта е била и ще бъде. Но е време самодоволно ухилените лица да изчезнат от българската политика. Време е и върху лицата на българските политици да се изпише грижата и страданието. Не стане ли това – хубави дни за българската демокрация няма да има.