BLOGO, ERGO SUM!

ИМА НАРОД ДА ПАТИ

Петък, 17 Май 2013 06:15 Александър Йорданов Политика - Статии

1. Г-н Йорданов, как преценявате патовата ситуация в парламента след изборите на 12 май?

На тези избори българите извършиха ритуално политическо самоубийство. Те се отрекоха от партии и политици, които очертаха европейския път на България и направиха необратим процеса на смяна на системата в страната. Без тяхната активност днес България нямаше да е член на ЕС и НАТО, нямаше да има свобода, демокрация, пазарно стопанство. Това е т.нар „традиционна десница“ или „традиционни демократи“, ако искаме да бъдем по-точни. Сега партии като СДС, ДСБ, НДСВ, ПП Обединени земеделци и др. оставанаха извън парламента. Затова си мисля, че българите сгрешиха на тези избори. Те избраха ПОДМЯНАТА, а не промяната. И сега ще си патим всички. Защото се задава управление от партии, които няколко пъти вкарваха България в икономическа катастрофа – БСП и ДПС при правителствата на Луканов, Виденов и Беров – в първите шест години на демокрацията. Като цяло много скоро ще станем свидетели на неработещ, а само дърдорещ парламент. Интересите на монополите няма да бъдат засегнати, а използвани от бъдещите управляващи. Очертава се и вълчо отношение към парите от еврофондовете. Силите на ГЕРБ в парламента няма да са достатъчни, за да се противопостави на катастрофата, която се задава.

2. Вие сте свидетел на "романтичния" период на СДС, защо, според вас, Столетницата успява периодично да се връща на власт

В началото на демокрацията СДС бе като политическо ветрило – обхващаше почти целия политически спектър извън стесненото пространство на БСП. В коалицията СДС имаше десни, центристки и дори социалдемократически, и „зелени“ партии. Затова и демокрацията стана възможна у нас. Превръщането на СДС в партия осъществено през 1997 г. практически освободи политическо пространство за появата на нови партийни проекти и те се появяват и до наши дни. Така се нароиха НДСВ, Атака, ГЕРБ, ДСБ, Движение „България на гражданите“, ГОРД, Лидер и кой ли още не. Когато политическото пространство е така раздробено при избори винаги печели добро представителство БСП независимо, че нейният електорат е свит до 25-27 %. Невъзможността останалите политически партии да намерят своето обединение води до това, че Столетницата, както я нарекохте, продължавата да бъде актуална и често връщаща се на власт. За съжаление повечето от създаващите се през последните години партии са практически патерици на БСП. Те обслужват нейните интереси, независимо дали открито признават това. Ето сега в парламентна ще видим как Атака работи отлично с БСП. И как заедно си вдигат ръката Волен Сидеров и Лютви Местан.

продължава>

ГОРЕ ГЛАВИТЕ! ВРЕМЕТО Е НАШЕ!

Сряда, 15 Май 2013 18:37 Александър Йорданов Политика - Статии

Време е да признаем. На проведените парламентарни избори мнозинството от българските гласоподаватели направиха лош избор. Дадоха доверието си на партии и политици, които няма да отведат към добри дни България. Очакват ни трудни месеци. Дано не са години.

Истината е, че от глупав избор боли глава.

Народ не се съди, но това не означава, че не би трябвало да му се отварят очите.

Позволявам си да посъветвам ръководството на победилата на изборите партия ГЕРБ да не влиза в политически комбинации с нито една от останалите партии. Нека, ако реши, да изпълни конституционния си ангажимент, като представи в парламента правителство, но да го направи с ясното съзнание, че задкулисната бъдеща тройна коалиция – БСП, ДПС и Атака, няма да го приеме. За здравето на българската демокрация е добре ГЕРБ да постъпи достойно.

Няма съмнение, че в новия парламент ще се реализира рекламираният отдавна

антиконституционен сценарий на БСП за т.нар. „програмно правителство“.

Антиконституционен е той, защото конституцията не предвижда такова „правителство“. Всяко нормално, с ясна партийна отговорност, правителство е програмно. Няма правителство без програма. Манипулацията на тема „програмно експертно правителство“ цели да скрие от народа истината, че това ще бъде кабинет, в който задкулисно далаверата ще клати бомбета, каскети, фесове и калпаци. Всеки път, в който БСП е стигала до властта или задкулисно е менажирала властта, България е пропадала в пропаст. Не искам да бъда лош пророк, но така ще бъде и сега.

На тези избори загуби умната и образована, вярваща в християнските ценности, в свободата и демокрацията, антикомунистическа демократична общност. Това е временна загуба, защото идеите на тази общност, които мнозина наричат „синята идея“, никога не могат да бъдат победени. Без тях няма нормална България. Няма бъдеще за България.

От началото на демокрацията до днес не е спирила атаката срещу символа, а дълго време и единствен носител на синята идея в България – Съюза на демократичните сили. Адресът на хулителите е известен. На него живеят ненагледни образи, свързани с бившата комунистическа партия и с нейната „охранка“ – вчерашните и днешни разклонения на „бившата“ Държавна сигурност. Дребни лидерски амбиции и политическо его рушаха през годините синята скала на демокрацията. Нароиха се „десни“ политически проекти, които зле прикриваха личните амбиции и интереси. Днес трябва ясно да се каже –

разбиването на Съюза на демократичните сили е огромна грешка на политиците в дясното политическо пространство.

продължава>

МИЛА И НЕПРЕЖАЛИМА

Вторник, 07 Май 2013 15:05 Александър Йорданов Култура и литература - Статии

На 4 декември 1979 г. в Бургас се самоуби талантливата млада поетеса Петя Дубарова. Отиде си на седемнадесет години. Помня този тъмен декември и новината за нейната гибел. И първото, което си помислих бе за споделеното някога от големия ни есеист и писател Константин Константинов, по повод първото посмъртно издание на Дебеляновите стихотворения:

„… българската действителност не оставя дръзки в тая страна и жестоко отплаща за всичко…мене ми се струва, че светът на нашите мъртви е много по-богат от света на останалите живи.“

Петя си отиде, преди още да е издала първа книга и остави много непубликувани стихотворения. Талантът ѝ смайваше не само с метафоричното и символно пространство на думите, но и с идеите, посланията, които казваха неудобни истини за времето, в което тогава живеехме. Чиста и невинна, тя искаше да воюва с огромния свят на социалистическия фалш и лицемерие, с бездарието и пошлостта, с тъпите комсомолски и партийни норми и инструктажи, които бяха хвърлили своята примка върху младите в онези години. Това беше времето, когато напред в живота вървяха кариеристите, удобните на партията-майка нагаждачи, когато в училището се наизустяваха сдъвкани „марксически истини“. Това беше действителността, която отхвърляше с подозрение и враждебност мислещите различно и нестандартно, децата, които задаваха неудобни въпроси. Петя Дубарова задаваше такива въпроси – и в краткия си живот и във вечната си поезия.

продължава>

Още статии...