На Архангелова задушница е отслужена
панихида на българското военно гробище
в село Цапари, край Битоля. Зад това съобщение
на македонския вестник "Дневник"
се крие много история. Като посланик в Р Македония,
успях да възстановя първите и единствено запазени
паметници на българските офицери – герои, в двора
на църквата "Свети Георги" в Цапари.
И това стана без споразумение с македонската страна! Любопитна история!
- БИТКАТА ЗА ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
През 1917 г. на Южния фронт българската армия се сражава, за да възвърне териториите и населението си в Македония. Срещу нашите войски са изправени почти 1 милион английски, френски, италиански, руски, сръбски и гръцки войски. Край Битоля, в Баба планина, се намира връх с името „Червената стена”. Евентуалното му превземане е отваряло пътя към долината на река Вардар, затова и защитата му е била от стратегическо значение. „Червената стена” се отбранява от 6-та Бдинска и 8-ма Тунджанска дивизии. На 27 март френските войски започват офанзива. Артилерията им изстрелва близо 200 000 снаряда срещу българските позиции. Благодарение на съдействието на местното население и доброто разузнаване, нашите войски са предупредени за готвената артилерийска атака и успяват да избягнат големи жертви. След края на адския обстрел в настъпление тръгва вражеската пехота. Срещу българите са изправени 5 френски дивизии – почти 100 000 войника. Ние разполагаме само с около 20 000 души. Сражението е изключително кърваво и продължава близо два месеца. Със сетни усилия защитниците хвърлят дървета и камъни срещу настъпващите неприятели – оттам и другото име на върха – „Македонската Шипка”. На 18 май нашата артилерия влиза в действие и нанася страховити щети на французите. Тях, завоевателите, няма кой да ги предупреди. Когато оръдията спират на фронта настава мъртвешка тишина. Един от Бдинските полкове тръгва напред. Войниците вървят прави, с щикове на пушките, без да издават звук, без да крещят ура. Оцелелите едва 259 французи се предават. Мълчаливата атака на бдинци е сринала психиката на врага. Подвигът на защитниците на Отечеството край Македонската Шипка е чутовен, неизмерим, велик.
- РЕШЕНИЕТО
Тази история научих от българския военен аташе полковник Младенов и от моите сътрудници Сашо Горов и Ваня Андреева. С тях посетихме село Цапари, където в двора на църквата „Св.Георги“ съществуваха в полуразрушено състояние надгробните паметници на седем български офицери загинали под Червената стена.
Близо година се опитвах да убедя македонската страна да подпишем споразумение за възстановяване на българските военни паметници и гробища. Преди мен същото е опитвал години наред и предходния наш посланик Ангел Димитров. Но бързо разбрах, че македонците ще протакат „дипломатично“ нещата. И реших да свърша работата и без дипломация. Пък каквото ще да става!
Заедно с кмета на община Цапари Йордан Статиновски и председателят на църковното настоятелство Никола, посетихме българското военно гробище. Обсъдихме възможността за възстановяване на паметниците в двора на църквата „Свети Георги“. И двамата бяха наясно, че официално разрешение за такова действие няма.
А паметниците наистина бяха в трагично състояние.
Наложи се да им „разясня“ политиката на „свършените факти“. Защото родолюбието не се гради от договори и бюрокрация. То или го има или го няма. И след като някогашните македонци са погребали българските офицери в двора на своята църква, значи не са ги смятали за „окупатори“, както твърди днешната македонска пропаганда.
Остана да се реши въпросът със средствата? Знаех, че в нашето министерство на отбраната има назначен главен експерт по „Войниши паметници“, има и бюджет, но знаех също така, че след като до моето идване в Македония не е бил възстановен нито един военен паметник или военно гробище, е почти безмислено да изпадам в бюрократични преписки. Затова и разграфих една тетрадка и помолих всички служители в българското посолство да направят дарение от големите си дипломатически възнаграждения на „ползу роду“. Добавих и моята лепта и събраната сума се оказа достатъчна за да може цапарчанинът Никола, живял дълги години в Австралия, но върнал се в родното си село, да извърши Богоугодното и родолюбиво дело. Ето как изглеждат днес паметниците на храбрите български офицери.
"Случаят Цапари" не остана без последствия. Естествено, имах един „сложен" разговор с македонската министърка Илинка Митрева. Но в неговия край тя бе принудена да констатира, че е време да се подпише двустранна спогодба по тези въпроси. Което и стана и даде възможност България да започне да възстановява гробищата и паметниците на своите скъпи чеда!
