Руснакът иска ли война?
Не питай тази тишина,
взривена страшно в Донбас.
Не питай пролетта замряла
от нечовешкия му глас.
Цял свят го чу и го разбра.
Да прави той война умее.
И нагло да ви каже с мраз,
с вперени без срам очи във вас:
„Да, руски свят сме ний,
а вие сте ни в дълг, комай”!
Руснакът иска ли война?
Попитайте в таз страна,
с милион пияници и с деца без дом,
с нагла пропаганда без закон
и същества крещящи:" Крим е наш"!
И страшен изстрел ще отекне срещу вас:
„Да, искаме я таз война,
Да, ний обичаме война!”
Руснакът иска ли война?
На Будапеща чувам аз гласа.
На Прага питам пролетта.
И слушам разказа на младия грузин.
На Литва болката! Амин!
И виждам и естонци , латиши,
чеченци, молдованци, ингуши,
и българи с дуло над глава,
и мъка черна пада в нощта.
А аз отново питам като в сън:
„Руснакът иска ли война,
Нима я иска той сега?”
О, Боже! Отговоря стар и млад,
и инженер и адвокат,
и беден, даже и богат,
на най-човешкия въпрос:
„Руснакът иска ли война?”
Дали я иска той сега?
Дали за нея той мечтае?
А отговорът е ужасен: всеки знае!
