През далечната 1989 г. българските християни и мюсюлмани заедно протестирахме срещу комунистическия режим на Живков. Не знаехме, че по-късно, за да се спаси от историческия си провал и да скочи в „капиталистическото бъдеще", БКП/БСП ще се заеме и с етническо инженерство. Така се роди партията ДПС. Много по-късно стана известно, че ключови фигури в ръководството на ДПС са били агенти на ДС.
И до днес витае съмнението, че не всички досиета са отворени, че има бивши агенти на ДС преминали на народополезна служба в новите служби на сигурността на демократична и европейска България. Дали е така или не – незнам. Но това, което знам и виждам е, че в България се оформя втора „етническа“ мюсюлманска партия. Нещо повече. На пресконференция лидерът на Народната партия за свобода и достойнство (НПСД) Корман Исмаилов самоуверено и гордо е заявил, че „имаме подкрепата на днешното политическо ръководство на турската държава". И запитан дали специално държи на тази подкрепа, той отговаря, че ислямистката партия, управляваща Турция, е "мюслюман-демократична партия". И още по-уверено и малко тростнато заявява: „ ние се гордеем с подкрепата, която имаме от Турция, разбирате ли ме?".
Не, не те разбирам г-н Исмаилов. Хайде ако може да минем без подкрепата на Ердоган. Особено след последните събития в Турция и масовите протести на младото и интелигентно поколение срещу управлението на Ердоган. Исмаилов днес говори така, както в началото на 90-те години говореха лидери на ДПС.
Партията на Касим Дал и Корман Исмаилов се е устремила към бъдещия парламент. Реформаторският блок, в който участва, ще и помогне да влезе в парламента. Така благодарение на „реформаторите“ в бъдещия парламент ще имаме втора „етническа“ партия. Навремето се говореше, че инженер на първата – ДПС, бил Андрей Луканов. Не знам кой е инженерът сега, но е факт, че в следващия парламент се очертава да има две партии с доминиращ мюсюлмански електорат и респективно – интереси. Впрочем и в съседна Република Македония има няколко албански партии и те привидно са в опозиция една на друга. Но само привидно. До момента, в който бъдат засегнати техни интереси. И тогава настъпва обединение на „албанския вот“ . Единни са, когато поискаха и постигнаха в македонския парламент да се говори на албански, когато получиха медии на албански език и 20% запазени места в държавната и общинската администрация, когато „етническото“ им знаме се развява в цяла Македония. Дали няма да бъдем свидетели на същата единност, когато се постави въпросът за „правата, свободата и достойнството“, когато в парламента се съберат Местан, Дал и Исмаилов?
Знам, че ще бъда веднага обвинен, че подклаждам опасна тема. Но две „турски“, както масово ги нарича народът, партии, в българския парламент ще ми дойдат в повече. То една сега ме дразни, а две утре? И проблемът не е, че партията, която се гордее с подкрепата на Ердоган ще влезе в българския парламент. Проблемът е, че моите обичани „реформатори“ се канят да я вкарат в него заслепени от мерак самите те да попаднат в парламента.
