В бр.3 от 7 февруари т.г. в.“Демокрация“ публикува анализ, който и днес е актуален. И който едва ли бихме прочели в друго печатно издание.Чети и знай:
ИЗБОРЪТ: ЕВРОЗОНАТА ИЛИ ЕВРАЗИЯ
Олигарсите на прехода у нас пречат на влизането ни в клуба на 17-те или в истинската Европа.
България разполага с една година за решение
Таня Иванова
Възможно е през 2013 г. България да се окаже пред съдбовен избор. Присъединява ли се към Еврозоната или остава в периферията на ЕС. Пред и с опасността да бъде тласната към ново обединение, лансирано упорито от Русия – Евразия. На подобен кръстопът бяхме преди присъединяването ни към НАТО и ЕС. Тогава се откъснахме от сферата на влияние на Москва и избрахме верният път.
Световната икономическа криза и още по-дълбоката криза на националните стопанства на Италия, Испания, Португалия, Ирландия и Гърция, принудиха ЕС да търси нови решения за развитието на съюза. Част от тях бяха предложени през декември 2012 г. от четиримата европейски президенти: Херман ван Ромпой – на Съвета на ЕС, Жозе Мануел Барозу - на Европейската комисия, Марио Драги - на Европейската централна банка, и Жан Клод Юнкер - на еврозоната. Едно от решенията е за създаване на общ банков надзор над трезорите в ЕС, през които финансовата криза нахлу в Европа и доведе до икономическа. Този надзор вече контролира 6000 кредитни централи от еврозоната. Второто решение е създаване на фонд за подпомагане на държавите в дългова криза. Според авторите на проекта изграждането му върви ръка за ръка със създаването на отделен бюджет на страните, приели еврото, за да има контрол над разходването на средствата в него. Тази част от предложението автоматично разделя членовете на съюза на две групи – на 17 привилегировани и на 10 аутсайдери, между които към момента е и България. Формирането на нова хазна задължително поставя въпроса за източниците за пълненето й. И води до един от възможните отговори – обща данъчна политика. А оттам и до изграждането на структура, близка до държавната. Затова никой не се изненада, когато миналата година президентът на Еропейската комисия Жозе Барозу призова ЕС да се развие като "федерация на национални държави".
Близкият огън топли, далечният само свети
Ако това се осъществи, страните от еврозоната ще имат по-голяма тежест, защото ще участват във вземането на решения, които ще засягат пряко или косвено целия континент. Те ще получат достъп до повече пари не само в период на криза, но и за стимулиране на икономиките си. Никоя от държавите, приели еврото, няма да се съгласи да пълни два бюджета – на 17-те от еврозоната и на 28-те от общото икономическо пространство. Затова не е ясно и какво ще се случи с еврофондовете, на които разчитат 11-те нови членки на ЕС.
Изводът се налага сам. Националният ни интерес диктува присъединяване към групата, приела общата валута на ЕС. Както казва народът, близкият огън топли, а далечният само свети. Превръщането ни в 18-та страна от еврозоната ще ни осигури финансова и икономическа стабилност и политическа подкрепа от факторите на континента. Ако съдим по графика на „големите” в съюза, времето ни за вземане на правилното решение е ограничено – между 6 месеца и 1 година.
Какво ни пречи, за да направим тази стъпка. Първо спешно „изчистване“ на проблемите, заради които от 5 години сме под наблюдение от страна на ЕК – правосъдие и вътрешен ред, корупция по високите етажи на властта и борба с организираната престъпност.
Олигарсите пречат на влизането ни в еврозоната
Интерес България да приеме единната валута и да стане част от „Европа на по-високата скорост” имат всички граждани. С изключение на една малка група – олигарсите на прехода. Голяма част от бизнеса им е в сенчестата икономика и въвеждането на правов ред в страната, ще ги принуди или да напуснат България и ЕС, или да попаднат под ударите на закона. Те предпочитат държавата да остане в зоната на европейския здрач, защото чрез бюджета и обществените поръчки легализират доходите си, придобити от всички видове незаконни трафици – на дрога, хора, алкохол, цигари, пари и други. Затова ще се борят задкулисно докрай против присъединяването ни към еврозоната, към клуба на 17-те и ценностите на демокрацията и икономическия просперитет.
БНБ се противопостави на общият банков надзор в еврозоната. Според централните ни банкери нашите трезори са стабилни и не се нуждаят от допълнителен контрол, тъй като той се прилагал строго у нас от въвеждането на валутния борд. Това звучи неубедително, защото две трети от кредитните ни централи са собственост на финансови институции, които са под контрола на Европейската централна банка. Естествено, трябва да признаем, че страните от еврозоната не демонстрират кой знае какво желание за привличане България към вътрешния кръг на съюз. Но ако сега дадем заявка за приемане на единната валута и я подкрепим с категорични мерки имаме шансове. Анализаторите са на мнение, че усилието може да се окаже по-голямо от това при присъединяването ни към ЕС през 2007 г. Но си струва и е ще бъде най-голямата инвестиция в бъдещето на младите поколения.
Москва крои планове за свой съюз, тегли ни към него
Анализът показва, че евентуално преминаване на ЕС на две скорости, ще разхлаби съюза и 11-те нови членки, ще се превърнат в периферия без влияние. Разбира се, и без пари. Тогава няма да има пречки да се реализира експериментът, който напоследък се лансира от „големите” на континента, мечтаещи да се освободят от бремето на бедните бивши соцстрани – разширяване на изток и приемане за пълноправни членове на Сърбия, Турция, Босна, Македония и, горе-долу, всеки, който пожелае.
Възможен е и по-негативен сценарий – привличане на държавите от Балканите към ново обединение – евразийско. Негов автор е Русия и част от бившите съветски републики. Стане ли това, България отново ще попадне в сферата на влияние на Москва. С присъединяването си към ЕС страната ни се откъсна от 50-годишната доминация на бившия СССР. Повярвахме, че връщане назад няма. Изгубилата надежда, че ще стане пълноправен член на ЕС, Турция също гледа с добро око на евентуален евразийски съюз. Силната ѝ икономика и многобройното ѝ население ще ѝ позволи да оказва влияние не само върху единоверците от бившите републики на Съветския съюз, но и върху политиката на държавите от целия Балкански полуостров като техен непосредствен съсед. Анкара има право на своите планове, но те ще ни отдалечат от Европа и ще ни тласнат към Азия, която, дори когато харесваме нейната кухня, ни е чужда като манталитет и е далеч от нашите интереси.