Днешният ден е празничен и свят.
Папа Йоан Павел II бе канонизиран за Светец.
Животът ме дари с щастието на 24 май 1993 г.
да се срещна с Негово Светейшество.
Той за мен не бе просто глава на Римокатолическата църква.
Йоан Павел II бе и съдържател на чудото.
Чудото, което той оживи – да си отиде тиранската комунистическа система. И стана духовният пастир, който подкрепи борбата на полския народ за свобода и демокрация и така вдъхна вяра и надежда на всички народи, че могат да отхвърлят примката на комунизма.
Негово Светейшество говореше тихо, приглушено. Нарече България "добра земя". Остана приятно изненадан от подаръка – икона на Свети Георги и българското издание на неговата поезия в превод на Първан Стефанов. Стана дума и за неговата енциклика, в която говори за необходимостта да се подпомогнат материално и духовно народите, които са отхвърлили комунизма. Думите му в нея са: "техните трудности да се облекчат от усилията на другите нации". 
При визитата си в България отправи послание към света: ние, българите, сме достойна част от европейската цивилизация, с принос за нейното създаване и развитие. В контекста на днешните великоруски амбиции, думите му тогава придобиват дълбок смисъл. А те бяха:
"От България християнството премина в други територии, като достигна през съседна Румъния в старата Киевска Рус, разпростирайки се до Москва и останалите Източни области”.
Това е духовното признание и послание към нас, българите, на Свети Йоан Павел ІІ, който определи мисията на Св.св.Кирил и Методий и техните ученици като „велик принос в оформянето на общите християнски европейски корени". И подчерта българския принос за „полагане литературните основи на съответните национални езици" чрез превода и разпространението на Свещените книги.
Днес е Свят ден!
