Вчера, 17 ноември 2013 г. намерих в архива си един проект за закон написан от мен в края на 1996 или началото на 1997 г. Нарича се Закон за забрана на фашистката и комунистическата пропаганда.Намерих го и го публикувах на страницата си във Фейсбук. Сигурно е несъвършен, а може би и "недемократичен", макар да мисля, че "забраната" е също част от демократичните процедури, когато е исторически осъзната като обществена необходимост. Така, както е забранено да се навлиза в насрещното движение, така и обществото би трябвало да бъде предпазено от катастрофа, като му се забрани да се движи в посока, където може да се случи най-лошото.
Публикувах днес този проект за закон, защото наблюдавам как на 24 година от демокрацията, вместо да се стопи и изчезне, пропагандата на националсоциалистически и комунистически идеи продължава, при това заедно с показната символика, с меренето на "мускули", с езика на омразата и ненавистта. Но справедливо един мой приятел във Фейсбук, г-н Бояджиев, ми зададе въпроса: А ЗАЩО НЕ БЕ ПРИЕТ ТОЗИ ЗАКОН. Отговарям сега: защото не го заведох в деловодството на Народното събрание и не го предложих в пленарна зала. А причината?
В началото на месец май 1997 г., след месеци на протести срещу кабинета на Жан Виденов и предсрочни парламентарни избори, започна работа 38-то Народно събрание. Гражданите искаха справедливо наказание за виновниците за икономическата катастрофа на страната по време на управлението на БСП, наказание за ограбването на банките, наказание за кредитните милионери. Не бяха малко и гласовете, които искаха и забрана на БСП. На срещи с избиратели, по митинги и демонстрации в цялата страна, лидерите на СДС обещаваха точно това на нашите симпатизанти, на българските граждани. И вероятно заради това наше решително публично говорене гражданите ни дадоха своето доверие. Те очакваха наистина от нас реформи, но и отстраняване на причината за икономическите катастрофи в България. И осъждане на комунизма като пропаганда и като управленска практика. Вместо това още с откриването на 38-то Народно събрание ние предложихме на БСП "Декларация за национално съгласие". Тя бе представена в парламента от лидера на СДС Иван Костов като фундаментален документ на който ще стъпи новото българско правителство. И бе приета от Народното събрание. Тогава разбрах, че всичките ни предизборни "закани" ще се превърнат в удар във въздуха. Разбрах и друго. Справедливост няма да има. Нито наказание за виновниците за националната катастрофа, за извършителите на комунистически престъпления. Не знаех, но се досещах, че при реформите, които предстояха, в първата редица на новите собственици на България щяха да се строят отново кадрите на БСП и ДС. Така и стана. Разбрах, че вкарването на моя проектозакон, писан в ядовитото време на управление на БСП, вече не е за тази нова атмосфера на "съгласие". И не го внесох. По-късно, вече през есента на 1997 година, се опитах да предложа и полски вариант за лустрационни текстове в Закона за достъп до архивите на държавна сигурност. Стана дебат, който обаче отново завърши катастрофално – помолен бях да оттегля предложенията си. Стенограмите на Комисията по вътрешен ред и сигурност, както и съответното пленарно заседание, са съхранили този епизод от моя опит да "лустрирам". Оттеглих предложенията си и малко след това сам се "оттеглих" от политиката. Но тя не се оттегли от мен. Впрочем, нима в тази атмосфера на съгласие е било възможно да се хвърли бомбата за "забрана на комунистическата пропаганда".
7 май, 1997 г. 1 заседание на 38-то Народно събрание
Иван Костов:
- Ние сме дошли тук с желанието да наложим нов дух в българското Народно събрание. Ние искаме да затворим страницата на безмислената конфронтация, на баталиите, които шестваха в тази зала.
- Ние вярваме, че основното средство за лечението на страната, за нейното спасение и възраждане е търсенето на национално съгласие, национално съгласие по всеки конкретен въпрос.
- Ние вярваме, че политическата промяна вече е факт и заради това, защото в парламента има воля за работа в полза на България, за доброто на България. Ние носим нова етика със себе си. Желаем да наложим новия морал и в обществото, доброто, вярата в бъдещето да победят досегашната мизантропия, самобичуването, ненавистта и омразата.
Георги Първанов:
- Управление чрез максимално съгласие - това е формулата, която ние предложихме преди няколко месеца. Това е нашето разбиране за формулата на успеха и днес.
- Вече седма година българските политически сили се мятат между крайностите - от мита за десния характер на прехода до идеята за неговата лява версия. Всъщност преходът не бива да е нито ляв, нито десен, а един баланс, едно работещо съчетание между либерална и социална политика, между ляво и дясно. Подобно разбиране означава, че никой сам не може да изведе страната от кризата; че са необходими съединените усилия на различни по своя характер политически и обществени сили.
- Още днес с първите стъпки на Народното събрание ние трябва да обявим своята готовност за диалог и съгласие.
На следващото заседание на 8 май последва предложение за приемане на ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ. Направи го лидерът на СДС Иван Костов. Ето някои акценти:
- Ние ... дойдохме до извода, че са налице редица моменти, върху които може да се търси широко национално съгласие по приоритетите на политиката, включително и по дейността на Народното събрание.
- Аз предлагам наистина да се съгласим да не членуваме думите "националното съгласие", а да бъде "Декларация за национално съгласие" в смисъл, че и в бъдеще ще се постигат подобни документи за национално съгласие. Това е предложението, което прави господин Георги Първанов.
- Аз искам веднага да заявя, че Съюзът на демократичните сили не се е отказал нито на йота от заявеното в неговата предизборна платформа намерение да търси отговорност от виновниците за националната катастрофа. Но ние знаем, че по този повод едва ли е възможно да се постигне съгласие, а не желаем Народното събрание да започва с актове на конфронтация и заради това, предлагайки текстовете на приоритетите, ние търсихме тези пресечни точки, върху които ще има максимално съгласие в Тридесет и осмото Народно събрание. Това беше подходът.
