Този кратък текст има за цел да анализира българската поговорка „оплел се като пиле в кълчища”. Отнася се за човек, който не може да се измъкне от кълбетата от глупост, които сам твори или изговаря. Има и още тълкувания, но всички те насочват вниманието към състоянието на безизходност и безпомощност. Обикновено пилето се юрва нанякъде без да му мисли много. И то е разбираемо – пилешки акъл, какво да мисли. И така попада в мрежата – и чуждата, и на собствената си безизходност. Любопитно е, че израз „куче в кълчища” няма. Кучето е умно животно, пък и винаги ще се намери кой да нареди да му подхвърлят една пържолка, която му стимулира мозъчните клетки. Но нали и на политиците им подхвърлят по някой кокал, защо ли тогава те се оплитат като „пилета в кълчища”. От кучето ли са по-прости, пилета народни ли са те? Мълчание.
„Пилето в кълчища” като се оплете веднъж, сетне трудно се отплита. Пърха с криле, рита с къси крачета и пищи. Пищенето е опит да обясни оплитането и да извика помощ. Не винаги се получава. Обикновено, колкото повече пилето се оплита, толкова повече пищи. Така и политикът, когато изръси някоя глупост се опитва да я облече в още празни думи. И така се вплита и оплита все повече и повече. И какъв парадокс. Политикът често го избират, за да „разплита” народните проблеми. А той започва сам да оплита проблеми и сам да се преплита в тях.
Поуката каква е? Оплетеш ли се като пиле в кълчища ни пържолка те оправя, ни орден те спасява. Прът и газено тенеке по върши работа.
На 7 декември 1989 година се роди Съюзът на демократичните сили. 
Текстът „Шест стъпки за излизане от кризата“ на Реформаторския блок, 
