Всяко завръщане е като откриване на нов свят. Такъв е и моят спомен за горещото и белязано с особена съдбовност лято на 1993 г. Тогава намери своя вечен покой сърцето на христолюбивия български цар Борис III. В този паметен ден след мъчително изгнание в България се завърна царицата майка Йоанна.
Някаква спотаена тревога витаеше в хилядите дошли от всички краища на България и превзели от ранни зори светата Рилска обител.Те очакваха среща с друг свят. Бяха избягали от проблемите на деня, от политическото пустословие и коварство, от недоимъка и несгодите на посткомунистическото ни битие. Дошли бяха като мълчалива река носеща по вълните си образа на една друга България - силна, свободна и грижовна към тях.Такава я спомняха по-възрастните, такава я мечтаеха по-младите. Мнозина плачеха, кръстеха се и се молеха за добри дни. А тя, царица Йоанна, облечена изцяло в черно, бе приседнала тихомълком с поглед унесен в далечен спомен.



„Ние сме такава държава…“ на Тони Талберг (Тони Трифонов) е неговата втора сатирична книга. Тя включва сатирични епиграми и стихотворения – истински апострофи спрямо родната печална действителност. Авторът е роден през 1949 г. в Плевен и по образование е филолог – германист и китаист. По времето на комунизма е задържан многократно от т.нар. „народна милиция“. Причината е една – не знае да си държи думите зад зъбите. Демокрацията не го променя. Вълнуват го проблемите на историята, свободата, политиката. Разчита знаците на бедността, на мизерията и страданието, които са част и от днешната ни действителност. Това прави творбите му остро социални, хапливи. Не изненадват и адресите на сатирата му, особено натрапващите се физиономии на някои от съсипниците на България.
В България, където синдромът „къса памет“ дълбоко е поразил политическите лидери и където заветното депутатско място накара да се раздвижат дори старчески жили, е необходимо някои неща да се повтарят и потретват. Преди месец във вестник „Век 21“ писах, че „ИЗБОРИТЕ СА ЕДНО ИЗПИТАНИЕ ЗА МОРАЛА НА НАЦИЯТА“. И че всичко, което се прояви в предизборната ситуация ще се изроди в жестока гримаса след тях. А това предизборно лице бе белязано с демагогия, лъжа, коварство, с голи обещания. Днес всичко това е вече следизборен факт.
Днешният ден е празничен и свят. 