В ранната есен на 2010 година пътувах до Полша. С кола, сам. Непосредствено след словашката граница колата се повреди. Слава Богу, наблизо имаше мотел, макар и със странното име „При разбойниците”. „Пежото”, модел 206, с което кръстосвах Средна Европа беше стопило лагер на задната полуоска. Трябваше да остана в затънтената планинска провинция. След като оставих колата на майстор от близкото село, се запътих към крайпътната кръчма. Харесвам полската бира и особено планинската пастърва. Попаднах на компания от строителни работници, които поправяха канализацията по протежението на пътя. Те водеха разгорещен разговор за самолетната катастрофа с полския държавен самолет край Смоленск, при която загина голяма част от политическия, военен и духовен елит на съвременна Полша. Поводът явно бе телевизионнен дебат и изявления на политици и журналисти. Заслушах се в техния разговор.
Ставаше дума за отговорността, за вината, за грешките, за прикриване на фактите, за поведението на политиците след трагедията, за полско-руските отношения – вражди и приятелства.
Историята на комунизма има много зловещи страници. 
